Постинг
07.04.2013 20:59 -
За забравения смисъл на Е-Управление и Е-Правителство
Отдавна на никой не прави впечатление липсата на напредък в реализацията на българското е-Правителство. Споменаването в публичното пространство на понятието “е-Управление” вече устойчиво се схваща като синоним на „е-Правителство”, колкото и неправилно да е това.
А в момента ресорно отговорното ведомство (МТИТС) е свело интерпретацията на самото понятие „е-Правителство” до такова ниво на елементарност и посредственост, за което не бихме си и помислили преди 3-4 години. Усърдното размахване в публичното пространство на някакви електронни карти трябва да внуши идеята, че българското е-Правителство е реализирано, тоест че то се свежда до използване на тези карти.
Въвеждането на електронна идентификация чрез кодирани персонални данни върху физически носител (между другото размахваните е-карти са възможно най-неудобният вариант на такъв носител, но са шарени и добре стоят на TV-екрана?!) е друг вариант на идентификация на физически лица. В (все още запазената версия на) Закона за електронното управление (ЗЕУ) тази идентификация е регламентирана чрез услуга по идентификация, базирана на персонална идентификация чрез ЕГН или ЛНЧ- Личен номер на чужденец. В новата версия на идентификация също ще се използва съответната услуга, тоест принципна разлика от гледна точка на администрациите няма, или не би трябвало да има...
Дали новата версия на електронна идентификация е по-добра от старата, какво повече дава тя на потребителите на услуги и на администрациите и т.н. са въпроси, които би трябвало да са повдигнати преди няколко години, когато се е планирало харченето на няколко милиона лева по ОПАК. В момента е късно, но по-важното е, че представата за е-Правителство се свежда до използване на (разновидност на?!) една услуга, която дори пряко не касае нас гражданите, освен необходимостта да имаме освен носител за е-подпис и носител за е-идентификация, включително и с подновяването им, включително и с работата с два PIN-кода.
Да си спомним какво всъщност е е-Правителство и е-Управление
ИТ-обслужване на административната дейност се извършва още със създаването на първите компютри. Едва в края на миналия и в началото на настоящия век този процес доби формата на завършена идея под името „е-Правителство”.
По същество идеята касае:
Създаване на високо организирана администрация, способна да осигури ефективно държавно управление.
Тази идея не е самоцел. Още преди да настъпи новият 21 век беше ясно, че в него устойчиво ще просперират само държавите, които са високо организирани, включително без да има определящо значение дали са достатъчно демократични, стига да има достатъчно „пазарност” в тяхната икономика.
Доколкото управлението на една държава се отъждествява с нейната администрация, в основата на високо организираната държава стои високо организирана и ефективно работеща държавна администрация. Това може да се постигне само в условията на работа с информация в електронна форма, което допълва и малко детайлизира представата за „е-Правителство”.
Но това не е достатъчно условие за устойчив просперитет, тоест за непрекъснато нарастване на богатството на гражданите на една държава и на държавата като цяло. Рецептата за такъв просперитет се свързва с вече доказаната теза, че
брутният национален продукт се създава в частния сектор, но неговият ръст се създава в държавната администрация.
Например настоящата рецесия в повечето европейски страни е резултат от лошото (или липсващо) управление на финансовия сектор, а липсата на предпоставки за бързо излизане от рецесията е резултат от лошото (обикновено дългосрочно) управление на икономиката като цяло.
Тоест, високо организираната държава не се свежда само до създаване на такава администрация. Необходимо е държавата да работи като едно цяло, тоест всички нейни компоненти да работят в условията на максимална интеграция и ефективност. Важна предпоставка за това е цялата обществено икономическа дейност да се извършва в условията на обработка на информация в електронна форма. Така идеята за е-Правителство излиза извън рамките на държавния механизъм и се разпростира върху цялата държава, което представя в най-обща форма идеята за е-Управление.
Казаното силно размива едни възможни граници между обхвата на е-Управление и частния сектор. Например е-Здравеопазването, като един класически представител на дейности в сферата на е-Управление ще се извършват както в държавни и общински, така и в части здравни заведения.
В духа на казаното до тук няма никакви основания да не говорим за „е-Винарство”, „е-Свиневъдство” и т.н., най-малкото заради наличния държавен контрол върху количества, качество, рискови фактори и т.н. в условията на висока организация, с обработка на информация изцяло в електронна форма. Ако поставим ударението върху последното, в сферата на е-Управление ще влязат всички обществено икономически дейности и дори може да се стигне до определението „е-Държава”, което безусловно е пре-експониране на „е-темата” и не е необходимо.
Пътят към е-Управление минава през е-Правителство
Каквато и дейност да се извършва извън държавния апарат, то на някакъв етап тя задължително влиза във взаимодействие с него. Ако този апарат работи неефективно, или ако комуникацията с него е трудна, дори и най-добре организираната и провеждана дейност в крайна сметка ще загуби тези си качества.
Казано по друг начин, реализацията на всяко добро намерение извън държавния апарат, на някакъв етап е трайно ограничена от неговите ресурси, ако те не могат да предоставят високо организирана и ефективна работа, тоест ако липсва е-Правителство.
Но ако разгледаме само реализация на каквито и да са намерения извън държавния апарат, ще открием още една много силна връзка с него и по-точно с неговото е-Правителство.
Посочените „не-държавни” дейности също трябва да постигнат ефективност чрез висока организация на извършването им. Предпоставка за това е въвеждането на обработка на информацията изцяло в електронна форма. Постигането на това от своя страна изисква оперативна съвместимост на използваните ресурси.
Създаването на оперативно съвместими ресурси извън средата с оперативна съвместимост в държавния сектор е много скъп процес, а като се добавят и допълнителни фактори се налага изводът, че това не може да стане.
Казано накратко, изграждането на е-Правителство е задължителна предпоставка за продължаване на „е-експанзията” във всички сфери на обществено икономическия живот.
Какво се случва с е-Управление в условията на липсващо е-Правителство
Истината е, че е-Управление започва да се явява нещо като израз на обществената необходимост от работа в условията на оптимална организация, постигната със средствата на преход към цялостна електронна обработка на информацията.
В публичния сектор при наличие на финансиране се стига до необмислени проекти, от които ако въобще се получат използваеми резултати, то те са ограничени по приложимост, а много често използването им е и в разрез със закона. Това е една скъпа и определено вредна форма на стремеж към е-Управление.
В момента например се подготвят промени в законовата уредба с цел осигуряване на законова основа за създаването на е-Правосъдие. Тези промени обвързват в доста пожелателна форма оперативната съвместимост в съдебната система с тази, която трябва да осигури е-Правителство. И тъй като е-Правителство няма, или поне до сега нямаше и най-малкото намерение да постигне такава съвместимост, много е вероятно съдебната система сама да започне да си я създава. Така може след време да се стигне до технологичния и финансов абсурд, нашата държава да поддържа две (държавни!) среди с оперативна съвместимост, които почти до 80% ще са идентични и заедно с това ще са несъвместими.
Частният сектор също се умори да чака създаването на е-Правителство
Миналата седмица група фирми създадохме Клъстер Хоризонтално интегрирани технологични системи (Клъстер ХИТС). Нашата цел е да постигнем интегрирано поведение на хетерогенни ИС в условията на оперативна съвместимост.
Знаем как да го реализираме.
Липсват ни съдействие за достъп до базовите ресурси на инфраструктурата за оперативна съвместимост на е-Правителство, която така и не беше създадена.
Ще се наложи да търсим нещо, което да я замести.
Имаме идеи как да постигнем това.
Това ще ни забави, но провалът на нашето е-Правителство всъщност забавя цялата страна и ние не сме единствено засегнати.
Любомир Благоев
Април, 2013г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9
