На http://discuss.government.bg/t/topic/64 беше предложен един материал като тема за дискусия по въпросите на е-Управление. Във връзка с това изказвам следното мнение:

Защо дискусията е „по никое време“?!

Проблемите, които се предлагат за дискусия са малка част от проблемите обсъждани в България и Европа преди 10-15 години. По това време бяха обсъждани много по-широк кръг проблеми, обхващащи цялата предметна област на е-Управление, като се започне от обща концепция, премине се през обща технологична рамка и се стигне регулаторна рамка за унификация и формализация на понятия, данни и процеси.

Дейностите по обсъждане завършиха с приемане на Закона за електронното управление (ЗЕУ), шестте наредби и една инструкция към него. Прилагането на ЗЕУ като цяло очевидно е неуспешно по отношение изграждането на двете основни инфраструктури- Инфраструктурата за установяване и поддържане на Семантична оперативна съвместимост и Инфраструктурата за предоставяне на електронни административни услуги.

За разлика от това бяха успешно реализирани в съответствие със ЗЕУ множество проекти за изграждане на специализирани ИС и внедряване на Административни информационни системи (АИС) в различни администрации. Резултатите от тези проекти показаха както работоспособността на заложената в ЗЕУ нормативна регулация, така и някои нейни недостатъци, които трудно можеха да се предвидят при нейното създаване без натрупване на опит от прилагането й в реалната административна практика.

Много от успешните проекти включваха и разработка на ресурси за предоставяне на е-услуги, но те не се използват реално поради липсата на посочените по-горе инфраструктури с национално покритие.

Нормално е, при такива резултати да се направи анализ на постигнатите резултати и да се предприемат коригиращи действия. Такъв анализ беше направен през 2013г. но само по отношение изграждането на Инфраструктурата за установяване и поддържане на Семантична оперативна съвместимост- Анализ и препоръки за доразвитие на Национален модел на данни и процеси в администрациите. За съжаление препоръките в този анализ не само не бяха взети предвид, но не беше направен и другият важен анализ- за грешките, допуснати при изграждане на Инфраструктурата за предоставяне на електронни административни услуги.

Вместо това се предлага дискусия, която ни връща 10-15 години назад

Всеки би задал въпроса за необходимостта от повтаряне на подобна дискусия, но явно този въпрос се отхвърля със същата декларативност, с която би трябвало да се постави. Това веднага повдига друг въпрос, а именно за разбирането за нейния обхват и дълбочина.

Такова неразбиране беше налице в началото на работата по българското е-Управление. Но то лесно и бързо беше преодоляно, защото тогавашната дискусия се водеше от много широк кръг участници, които имаха много знания и опит във всички сфери на обширната област на е-Управление. За пример ще посоча работата по първата Стратегия за електронно правителство с активното участие на ИТ-специалисти буквално от целия бранш, след нея многобройните семинари проведени от тогавашния КЦУИКТ със специалисти от администрациите, а в последствие работните групи по създаване на ЗЕУ и наредбите към него.

Обхватът на предложената в момента дискусия се дава с текста „общи изисквания към системите на е-управление, така че да си говорят, като изискванията да са достатъчно технически“, който веднага повдига важния въпрос:

[1.] Какво се разбира под „система за е-Управление“?

ЗЕУ и по-конкретно Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите ясно и изчерпателно дефинира Административна информационна система (АИС) чрез дефинициите на 90-95 видове данни, 10-15 структури от тях и основни функции по тяхната поддръжка. Тази дефиниция на АИС унифицира използваните от администрациите информационни системи за процедурна поддръжка на административната дейност при обработка на информацията изцяло в електронен вид, включително и при предоставяне на електронни административни услуги, включително и с автоматизирана обработка, когато това алгоритмично е възможно и законово е допустимо.

Тоест, за други видове информационни системи ли става дума?

По-нататък в предложението за дискусията се казва, че няма да се нарушават „някои установени практики и системи, напр. регистрите за оперативна съвместимост“, защото „,такива регистри пак има, просто не се попълват "на ръка", а автоматично. И процедурата по съгласуване е по-неформализирана, като се очаква експерти от бъдещата агенция и ДПЕСО да внимават за проблеми“. Това прави предложението за дискусия много неясно, защото се повдигат редица въпроси, като:

[2.] Променя ли се дефинираният с наредбите към ЗЕУ завършен модел за установяване и поддържане на Семантична оперативна съвместимост, защо се променя, как се променя, за нови регистри ли  става дума, отменят ли се съществуващи и т.н. и т.н.?

[3.] Какво означава, че „няма да се попълват на ръка“- машина ли ще създава подлежащото на регистрация съдържание/смисъл, как ще се извършва това „създаване“ и създаваните/регистрираните дефиниции на понятия, данни и процеси как ще съответстват на законовата им дефиниция в съответните нормативни актове?

[4.] След като се извършва автоматична регистрация, какво ще правят „експерти от бъдещата агенция и ДПЕСО“, когато „внимавайки за проблеми“ открият такива?

Предложението за дискусия потвърждава всеобщото мнение за липса на резултати от „установените практики и системи“, но вместо да се приложи задължителния в такъв случай анализ на тези „практики“ се повдигат редица полу-въпроси, като:

[5.] „липса(та) на орган, който да налага политиките“?- това не е вярно, защото в нормативната уредба на ЗЕУ много точно са посочени правата и задълженията на всички органи, ангажирани с дейности по изграждани на е-Управление.

Един анализ на неслучилото се е-Управление би трябвало да покаже кои органи не са си свършили работата по прилагане на нормативната уредба на ЗЕУ!

[6.] „прекалено усложнената софтуерна архитектура“?- регламентираната със ЗЕУ архитектура е пресилено да се нарече „усложнена“, но ако някой изкаже такова твърдение би трябвало да направи анализ на съответствието на тази архитектура с административната организация на институциите и съвместната им работа в рамките на държавата; след като открие наличното съответствие би трябвало да си даде отговор на въпроса дали самият той да продължи да се занимава с реализацията на тази архитектура, ако му се струва „прекалено усложнена(та)“ за неговите знания, умения и опит. До сега от администрациите и фирмите не е постъпило оплакване за подобен недостатък.

В още в началото на документа обект на дискусията, са посочени неверни факти, като:

[7.] „нормативната уредба (Законът за електронно управление и наредбите към него) не позволяват свободна интеграция между системи“

ЗЕУ предвижда интеграция между АИС на принципа „loosely coupled systems“ чрез обмен през ЕСОЕД, което изцяло съответства на съвместната работа (интеграцията) на различните институции съгласно цялостния законов регламент на функциониране на нашата държава. Въвеждането на друг тип интеграция ще бъде в нарушение на този регламент, но до такова заключение може да се стигне, ако се познава добре организацията на административната дейност, което явно липсва?!

[8.] „Освен това достъпът до данните на първичните администратори на данни, макар отворен според ЗЕУ (Закон за електронното управление), е изрично затворен според специални закони“

Коментираният достъп въобще не се „отваря“ с разпоредби на ЗЕУ, защото това не е необходимо. Заложената в ЗЕУ интеграция се базира на интерпретация на нашето законодателство, дадена от (много!) високо квалифицирани юристи и подмяната на този факт на базата на инженерно образование е най-малкото несериозно.

А използването на посочения неверен факт за създаване на някакви концепции, несъответстващи на административната реалност води до сегашното състояние на изграждането на е-Управление.

[9.] Вярно е, че за да се поддържа Семантична оперативна съвместимост е задължително администрациите да обменят регистрирани електронни документи, тоест одобрени за вписване от Съвета по вписванията, но това няма нищо общо с „достъп до даден регистър“, защото по същество е достъп до данни.

По силата на съответни закони, администрациите събират, обработват и съхраняват някакви данни. Също по силата на законови разпореждания, те си предоставят взаимно тези данни, за да се получи тяхната интеграция в системата „държава“. Поддържането на такива данни в регистрови структури има за задача да улесни поддръжката им, да гарантира качество на тази поддръжка, да се осигури качество на публичен достъп до така поддържаните данни и т.н., но няма нищо общо с техния обмен за целите на съвместната работа на администрациите.

Погрешното обвързване на регистровата поддръжка с обмена на данни между администрациите показва непознаване и/или неразбиране на законовия регламент на работата на администрациите и води до сегашното състояние на изграждането на е-Управление.

[10.]    Така става очевидно, че проблемът за „получаването на достъп до даден регистър преминава през специални споразумения и допълнителни стъпки“ е изкуствено създаден от непознаване и/или неразбиране на законовия регламент на работата на администрациите. Ако се приложи правилно и пълноценно ЗЕУ такъв проблем няма да съществува.

[11.]    Допълнителен колорит внася забележката „Липсва и желание от страна на някои администрации да бъдат интегрирани“. Защото потенциалното нежелание на МВР да даде достъп до поддържания от него регистър с данни по ЛНЧ-регистрацията на някакво ВиК-дружество (например в гр.Каспичан) е напълно обяснимо- не бива да се забравя, че ЗЕУ касае и доставчиците на публични услуги, тоест ВиК, електроснабдяване, газоснабдяване, комуникации и т.н. и т.н.

Между другото, този пример доста добре илюстрира какви допълнителни последствия може да има замяната на loosely Coupling интеграцията с предложената по-нататък в документа (пълна, с високо ниво на свързаност и т.н.) интеграция.

[12.]    Комуникацията „база на “електронна услуга” и “електронен документ“ е проблематична, защото „не предоставя необходимата грануларност на достъп до данните, което създаваправни пречки“

Е тази забележка определено ме затрудни, защото не знаех значението на „грануларност“ в текущия контекст.

Ето защо търсих и открих в речника, че „грануларност - описание в посока „груб" към „фин" на компютърно действие или възможност (например резолюция на екрана, търсене и сортиране, илизаделяне на период от време) по отношение на единиците, които обработва (пиксели, пакети от данни, периоди от време). Колкото по- големи са частите, толкова по-груба е грануларността“.

На друго място намерих, че „грануларност“ е „качествена характеристика на декомпозицията на проблема, но има и количествено представяне като отношение между обработващата и комуникационната сложност на заданието“.

Напълно се обърках, признах си, че не мога да направя връзка между „грануларност“, “електронна услуга” и “електронен документ“, примирих се с професионалната си недостатъчност и ето защо оставям на правото да се оправя с пречките, които му създава „грануларността“.

[13.]    По-нататък е показана графика, представяща „настоящата архитектура“ и е посочено, че „Тя не функционира на практика“, нещо с което съм съгласен и дори бих добавил, че не би могла и да функционира, но не „защото е твърде усложнена от гледна точка на разработващите услуги“, а защото няма нищо общо с общоприетия законов регламент за обработка на съдържание при изпълнение на административна услуга.

[14.]    Като допълнителен белег за непригодността на „настоящата архитектура“ е посочено „Запознаване с цялата схема и всички компоненти в нея е нужно за реализиране на всяка новаадминистративна информационна система (АИС)“. Това твърдение сочи неразбирането за АИС като унифициран ИТ-ресурс, който се настройва и частично доокомплектова за да може да изпълнява нова електронна услуга. Тоест нова услуга не означава и нова АИС!, ако се прилага ЗЕУ разбира се…

[15.]    Предложеният за дискусия документ свежда правните проблеми по изграждане на е-Управление в страната ни до „централизиран подход чрез ЕСОЕД“, „нуждите отспоразумения“ и възможността за разширяване на „тълкуването на понятието “електронен документ”, така че да включва всички данни в електронен вид“. Първият проблем не съществува, вторият е създаден чрез неспазване на ЗЕУ, а третият също не съществува и липсата на регламент 910/2014 до сега въобще не е извинение за неуспешната работа по изграждане на е-Управление в страната ни.

[16.]    Прави се препратка към документа „Предложения за архитектура на електронното управление“, в който същността посочена в заглавието се свежда в текста на документа до „Архитектурата на комуникацията в рамките на електронното правителство“.

Без коментар…

[17.]    Но предложената организация на комуникацията заменя ЕСОЕД с изграждане на връзки „всеки с всеки“ между комуникиращите институции, включително и търговските дружества в частния сектор?! Общият им брой преди време беше посочен като минимум 3000- тук влизат представителства в чужбина, болници, лаборатории, училища, ВУЗ и т.н. и т.н. Това означава софтуерни реализации на свързаност, чиито брой се дава с израза 3000!=1*2*3*4*….*2999.

За тези софтуерни реализация няма да стигне ОПДУ и всеки възможен ИТ-бюджет!- но гарантирано може да се изхарчи без какъвто и да е използваем резултат, както идосега се случва!

Останалата част от двата материала няма да коментирам, защото малко или повече са програмни реализации, които съм убеден че са работоспособни, но дори и да има неточност или грешка, те ще бъдат лесно отстранени и затова не може да бъдат упреквани авторите им.

Вместо това ще припомня следното:

Преди 10-15 години нас, работещите по е-Управление също ни „сърбяха ръцете“ да се захванем с изграждането му, тоест да започнем да предлагаме програмни решения, които да положат неговите основи, другите да ги доразвиват и т.н. и т.н.

Това е съвсем човешко желание, но ние не му се поддадохме!

Съгрешихме малко на брой пъти и „плодовете на този ни грях“ съзнателно не бяха запазени.

Представете си, тогавашните ни „софтуерни етюди“, с тогавашните езикови средства, при тогавашните платформи как биха изглеждали днес?

Представете си, сегашни „софтуерни етюди“ как ще изглеждат в бъдеще на фона на новите езикови средства и платформи.

На организационното ниво, на което се появяват двата документа се правят политики, представени със съответните регламенти. Тези политики в различно време, при различни условия ще родят различни програмни реализации.

Устойчивостта на политиките се базира на непреходността на законово регламентираните с тяхното прилагане дефинициите на понятия, данни и процеси, тоест става дума за установяване и поддържане на Семантична оперативна съвместимост.

В предложеното с двата документа няма и помен за това!

А в ЕС работата в тази насока не е преставала- тези дни бяха стартирани два проекта в тази насока- Core Public Organisation Vocabulary и Core Criterion and Core Evidencevocabularies.

Двамата с Камен участваме в тези проекти, както и в предишните и това ни участие има смисъла на „пренасяне в един друг свят, в който се правят правилни неща“.

А на 12 май в Рим ще се проведе поредната SEMIC-конференция, посветена също на Семантичната оперативна съвместимост. На повечето от тях ходих до сега, като пропуснах само миналогодишната, защото вече ми стана неудобно да обяснявам на колегите от страните членки, защо при такъв добър закон и при такъв добър модел за установяване и поддържане на Семантична оперативна съвместимост ние не правим нищо.

За тази конференция вече си купих (още сега, защото сам си финансирам ходенето, а не харча държавни средства!!!) билет и смятам да отида.

Все пак е приятно поне за малко да се пренесе човек в онзи сят, в който се правят правилни неща…

Л. Благоев